Има моменти в живота на човек,за които песимистът казва-няма по-лошо,а оптимиста добавя има,има... В такива дни малките радости,на които трябва да се радваме,изобщо ги няма. Сякаш пчелички,тревички и всякакви други подобни неща не съществуват.Всичко изглежда като в криво огледало.И тогава идва спасението.За мен то е личицето и усмивката на малкият ми син.Сълзите в очите му в трудни за него ситуации,и мисълта ,че аз съм човекът който трябва да бъде до него,когато се усмихва и когато плаче.Съзнанието,че аз съм човекът ,който може да го спаси и закриля от всичко. Та във връзка с птичките,тревичките и пчеличките. Дребните радости в живота са прекрасни,но не могат да те спасят,ако нямаш нещо наистина важно,за което да живееш.