Моя близка осинови дете.Чакаше го повече от пет години.Все нямаше детенце за нея,непрекъснато си ходеше с надеждата,че някой ден и тя ще бъде майка.Когато мечтата и се сбъдна,съпругът и вече не беше между живите.Умря два дни преди да вземат мечтата си в ръце.Но както и да е,седя си тук и си мисля, защо има толкова нещастни деца,които достигат до физическа зрелост в домовете за сираци.Защо има толкова хора ,които не могат да осиновят деца,поради бюрократични недомислици.Защо на жените,които не искат да имат и да гледат децата си се дават права,които лишаватдруги нещастни жени от щастието да прегърнат и целунат едно малко същество.И след всички тези защо, идват няколко дано,дано някой ден в България да няма самотни и изоставени деца,дано майките да раждат само тогава,когато наистина искат дете,и дано страната ни стане истинска майка за всички нас.

Tazen posting...

Защото живеем в пазарна икономика, и преди всичко - не сме хора:(
поне в системата не са!
въпросът е тежък, не -тъжен,
а трябва да бъде яростен!
лек нощ!:)

Скоро,четох някъде,че Деси Слава по почина на Анджелина Джоли и Мадона искала да осинови дете.От социалните не и разрешавали,защото начина и на живот не бил модел на подражание.Не знам ,тя си знае как живее.Въпросът е,че си търсят оправдание пред хората .Но не мога да разбера ,защо обвиняват в неспособност тези които искат да осиновяват,а не тези,които пречат с всички сили или най-малкото нехаят за съдбата на бедните деца.